Предложения на КНСБ във връзка с проблемите в българската енергетика

1. Водещи принципи при вземането на решения за цените на електроенергията да бъдат – максимална прозрачност и контрол, реално участие на работодателски, синдикални и граждански организации;

2. Потребителят на електроенергия да заплаща цената, отразяваща разходите за нейното производство, пренос и разпределение. Това, за нас, е базовата /справедлива/ цена. В максимална степен да се ограничи прякото включване в цената на крайния потребител на добавки за

„зелена енергия” и за „кафява енергия” /за стимулиране на когенерацията/, като разликата се компенсира по механизми, определени от държавата. По официални данни на НЕК ЕАД добавките за „зелена енергия” и за „кафява енергия” възлизат на 9,52% от крайната цена за 1 КВТч. eнергия /съответно 7,08% за „зелена енергия” и 2,44% за „кафява енергия”/.

Директното пренасяне във фактурите на двете горепосочени добавки не са единствения начин за изпълнение и остойностяване на разходите, произтичащи от европейските директиви, засягащи зелената енергия и комбинираното производство;

3. Да се преразгледат дългосрочните договори за изкупуване при високи цени на електроенергия, сключени от НЕК с ТЕЦ AEС „Гълъбово” и с „Контур Глобал” с оглед преодоляване на значимите различия между изкупните цени от отделните централи. Цената на микса, по която НЕК продава, е 79,18 лв./МВТч. без ДДС, докато изкупната цена от АЕЦ „Козлодуй” е 42,30 лв., от ТЕЦ „Марица Изток 2” е 66,81 лв., а от ТЕЦ „АEС Гълъбово” – 133,98 лв. Дългосрочните договори с двете централи са търговска тайна, така че посоченото е по неофициална информация. Добавката за т.нар. „невъзстановяеми разходи” за дългосрочните договори изкривява либерализирания пазар и противоречи на принципите на конкуренцията. За нас тази добавка не следва да фигурира във фактурата на потребителя. КНСБ е отпратила питане до Главна дирекция „Енергетика” и Главна дирекция „Конкурентоспособност” на ЕК дали дългосрочните договори на двете централи на високи изкупни цени могат да се окачествят като нерегламентирана държавна помощ. До момента не ни е известно НЕК и ДКЕВР да са изисквали от двете централи преразглеждане на договорите. Припомняме, че според официалните данни на НЕК ЕАД, добавката заема 2,15% от крайната цена за 1 КВТч. енергия. Общо трите добавки съставляват 11,71% от крайната цена за киловатчас енергия.;

4. Да се промени структурата на т.нар. ценови „микс”, по който НЕК продава електроенергия, като се спазва правилото за електроенергия с най-ниска цена при съблюдаване на правилата за техническа експлоатация на електроенергийната система и изкупуване на такова количество ток от евтините централи, което да не доведе до генериране на загуби от тях.

Към момента цената на микса без ДДС е 79,18 лв./МВТч. като вътре са включени цените на следните дружества:
- АЕЦ „Козлодуй” ЕАД – 42,30 лв./МВТч;
- ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД – 66,81 лв./МВТч.;
- ТЕЦ „Бобов дол” ЕАД – 101,49 лв./МВТч;
- ТЕЦ „Марица 3” АД – 101,87 лв./МВТч;
- ТЕЦ „Варна” ЕАД – 103,97 лв./МВТч;
- „Ей и Ес -3С Марица Изток 1” ЕООД – 133,98 лв./МВТч;
- „Контур Глобал Марица Изток 3” АД – 95,79 лв./ МВТч.

Според МИЕТ и ДКЕВР след промяната на структурата на „микса” ще се постигне понижение на цената на тока с 8 на сто. Тази мярка, обаче, би породила огромни проблеми в две посоки: От една страна „скъпите” централи ще трябва да реализират голяма част от произведената енергия на свободния пазар. На вътрешния пазар това е много трудно, поради силния спад в енергопотреблението, а на външния – също много трудно, тъй като високата такса за пренос по мрежата е направила цената за износ неконкурентна. Допълнително, очакваният спад на производството на тези централи ще се отрази изключително болезнено върху дейността на българските мини, които захранват тези централи. Припомняме, че само в югозападния въглищен басейн работят около 5 000 миньори, чиито работни места ще бъдат закрити. Подобен проблем ще възникне и за ТЕЦ „Марица Изток 2” ЕАД, съответно и за „Мини Марица Изток” ЕАД с над 7 000 заети.

От друга страна включването на цялата енергия, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй” ЕАД ще доведе до крупни загуби за централата. В момента тя предоставя 60% от своето производство за изкупуване от НЕК ЕАД /т.нар. регулиран пазар/ на цена от 42,30 лв./МВТч. Другото количество се продава на свободния пазар на цена около 73-74 лв./МВТч.

Очевидно е, че планираната промяна на структурата на микса е възможна само при промяна на такса „пренос”, която се начислява при износа в пълен размер;

5. Намаляване на таксата за пренос за износ на ел.енергия. Определени производители твърдят, че таксата е прекомерно висока и затруднява реализацията на енергия на външните пазари /към момента тя е 34.26 лв/МВТч./. Действително, таксите за пренос в балканските страни варират между 0 и 10 евро/МВТч. Резкият спад на вътрешното потребление на ел.енергия причинява голяма разлика между капацитета на електропроизводствените централи и възможностите за реализация на енергия на вътрешния пазар. Основният начин за преодоляване на проблема е увеличаване на износа, което обаче се възпрепятства в голяма степен от високата такса за пренос. Към момента електропроизводствените дружества могат да получат цена на международните борси между 80 лв. и 100 лв. на мегаватчас. От тях, обаче, се приспадат 34 лв. такса пренос, в резултат на което нашият износ става неконкурентоспособен. При намаляване на таксата, да се покрият икономически обоснованите разходи на НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД. Да се извадят трите добавки от размера на таксата, което ще позволи тя да стане около 8 евро на мегаватчас.;

6. Държавата да поеме дълговете по заемите / цесиране на дълга/, взети от НЕК ЕАД основно за инвестициите в „АЕЦ Белене” и ВЕЦ „Цанков камък”. Това би смекчило проблемите на НЕК ЕАД, породени от високата задлъжнялост и би възстановило значима част от доверието в това енергийно дружество;

7. Цените на ел.енергията да се определят след изключително сериозна преценка на контролните органи относно обосноваността на разходите, които се представят като необходими от енергийните дружества и са основание за исканите цени. Контролните органи да извършват строг контрол върху изпълнението на заявените инвестиции. Това означава:

7.1. Преди утвърждаване на цените, ДКЕВР да извършва задължително регулаторен одит на енергийните дружества. Към момента той се извършва веднъж на 5 години, докато нашето предложение е той да бъде ежегоден, защото цените се променят веднъж годишно.

7.2. Проверката на значителните по размер заявени инвестиции да бъде дълбочинна, дори до ниво първични счетоводни документи, за да се прецени доколко заявената инвестиция съответства на реално извършената.

7.3 Членовете на ДКЕВР да се избират от парламента. Създадената парламентарна комисия за контрол върху дейността на ДКЕВР, освен досегашните си контролни функции /които на практика не се осъществяват/ да провежда изслушване на предложените кандидати от парламентарните групи за членове на ДКЕВР. Въвеждане на гражданска квота за членовете на ДКЕВР. Мярката ще спомогне за рязко увеличаване на контрола върху дейността на комисията. Представителите от гражданската квота да преминават задължително обучение, защото участието на „обществени” лица при вземането на решения от Регулатора, ще противоречи на европейските директиви, изискващи компетентност.

8. Да се въведат нови текстове в ЗОП, които да избегнат възможността да се възлагат поръчки без обявяване на тръжни процедури между свързани фирми. Този законов пропуск се използва от ЕРП, а и в други области, свързани с обществените поръчки. На практика няма нарушение на ЗОП, но поръчките се разменят между свързани с компанията-майка фирми;

9. ДКЕВР да задължи ЕРП да преразгледат и да приведат в съответствие с дадената им лицензия, политиката си по отношение на възлагане на голяма част от дейностите си на външни фирми / т. нар. аутсорсване/. Това, според нас, увеличава разходите за дейността и натоварва цената на ел.енергията. Същото предполага рязко ограничаване на тази практика.