КОНФЕДЕРАЦИЯ НА
НЕЗАВИСИМИТЕ
СИНДИКАТИ
В БЪЛГАРИЯ

Българската индустрията ще тръгне нагоре

само със стабилна енергетика

Днес 23.07.2014 год. в централата на Конфедерацията се състоя форум във връзка с инициирания от КНСБ национален проект за възраждане на индустриата в България. На него бе дискутирана секторната разработка „Възраждане на индустриата в България - анализ на сектор Енергетика” – изготвен от Национална федерация на енергетиците (НФЕ). Във форума участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентите д-р Иван Кокалов и Николай Ненков,  Георги Петров – председател на НФЕ, Елка Арнаудова- Зам.председател на НФЕ, Иван Айолов – заместник - министър на Икономиката  и Енергетиката (МИЕ), Милена Янузова-  директор дирекция „Контрол и информация“-  Агенция за Устойчиво енергийно развитие  (АУЕР), както и председатели на браншови структури и синдикални организации.

„Амбицията ни е да направим изводи и предложения за съответни работещи промени” – посочи Пламен Димитров и допълни, че в много посоки се раждат идеи, но главна цел за КНСБ е да обедини тези идеи. „Част сме от едно цялостно усилие, което се опитва да интегрира много институции. Втази връзка и когато говорим за европейски проекти и финансиране” – поясни още президентът на КНСБ. „Трябва да принудим политиците да се обединят около усилието за стабилизиране на енергийния сектор, защото той е базата за растеж на на националната индустрия” – категоричен бе Пламен Димитров.

Лидерът на НФЕ Героги Петров поясни, че в последните години сектор Енергетика изпадна в дълбока криза, породена от небалансираното приложение на европейски екологични политики, неуспешна реализация на големи проекти и високите социални отговорности. Изменени са пазарни условия за работа на сектора, породени от намаляване на консумацията в страната, но също и в нашия регион, където предлагането на електрическа енергия води до силна конкуренция. Дружествата от сектора имат ограничени възможности за развитие, а някои са заплашени от закриване. Основен проблем пред успешното излизане на сектора от кризата е осигуряването на ликвидност в системата, за посрещане на текущите производствени разходи, и осигуряването на инвестиции за обновяване, както на производствени предприятия, така и на мрежовата инфраструктура.

Иван Айолов (МИЕ) бе категоричен, че ако за Европа приоритет са доставките на електроенергия, то за България важи същото. „България има почти неограничени преносни възможности – 1400-1500мгв.ч., като само 400мгв.ч са румънска енергия, която се транзитира през нас” – отбеляза заместник-министърът Иван Айолов. Той призна грешките, които правителството е допуснало през изминалите тринайсет месеца, например - свалянето на цените за електроенергия, за което държавният сектор не е бил подготвен. Според Иван Айолов в България през цената на електроенергия не може да се води ефективна социална политика.

Участие в открилата се дискусия взеха още Васил Яначков - председател на Синдикална федерация „Металици“, Божидар Митев - председател на независимата синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ и др.

Секторен анализ на отрасъл Енергетика

Резюме

Необходимостта от повишаване на крайните енергийни цени е очевидна, но е недопустимо това да се превърне в нектролируем процес. Все още е възможно да се намери компромисен вариант на планово увличение на цените в период от няколко години, който да отрази интересите, както на дружествата в сектора, така и на индустриалните консуматори и обществения сектор.

Енергийната ефективност не е решение на сегашните проблеми, особенно в индустрията, където вече са реализирани значителни инвестиции за обновяване. Развитите в страната ни енергоинтензивни индустрии не трабва да се превърнат в жертва на непремерени действия и политики. Основните проблеми, свързани с енергийна неефективност са в обществения и битов сектор, където Държавата следва да търси подходи за финансиране и реализация на проекти.

НФЕ предлага една оценка за състоянието на сектор Енергетика, като акцентира върху необходимостта от балансиране на сектора и посочва неговото място в една политика на възраждане на индустрията в България. Наред с наши предишни предложения за подобряване на състоянието в сектора, които вече намират място в решенията на държавните инсттуции, в анализа са предложени три групи от мерки в подкрепа на политиката за възраждане на индустрията в България:

• Оптимизиране на работата на дружествата в сектор Енергетика

В условията на засилваща се пазарна конкуренция е необходимо да се търсят пътища за подобряване на ефективността на работата на предприятията в системата. Предвижданите мерки могат и следва да се реализират на база на пазарните принципи за ефективно използване на приходите от продажби и конкуренция при предлагане на продуктите. Регулаторната намеса не следва да води до отнемане на възможостта на дружествата да инвестират в развитие и обновяване.

За утвърждаване на ефективно държавно регулиране е необходимо да осигури независимостта на ДКЕВР. Засилването на регулаторния контрол в дружествата, работещи на регулирания пазар включително чрез въвеждане на регулаторно счетоводство може да допринесе за развитие на гъвкави, прозрачен и конкурентен енергиен пазар в страната.

Разработването на устойчиви политики на държавно ниво може да се осъществи само ако се прилага механизъм за задължително обсъждане на Националната Енергийна Стратегия в Съвета за тристранно сътрудничество с участието на браншовите синдикални и работодателски организации в енергетиката.

На настоящия етап най-висок приоритет има необходимостта от осигуряване на ликвидност в системата, като условие за балансиране на взаимоотношенията. Необходимо да се търсят спешни решения за осигуряване на средства за компенсиране на задлъжнялостта в системата и подобряването в достъпа до финансиране.

• Участие на сектор Енергетика при развитие на конкурентоспособността на национално ниво

Няколко са факторите на влияние на сектор Енергетика върху конкурентната среда в страната – прогнозируемост при промяна в ценовите равнища, устойчивост на инвестиционната среда и стабилност на социалната среда.

Даването на приоритет на който и да е от тези фактори води до дестабилизация на останалите фактори, поради което основна задача на институционално ниво е да се гарантира балансираност при преминаване към либерализиран енергиен пазар.

Сектор Енергетика следва да се освободи от «социалната» функция, а развитието му да се основава на ясните пазарни принципи. За това е необходимо е въвеждане на законова дефиниция на понятието «енергийна бедност» и адекватна намеса по линия на социалните фондове, към които дружествата от сектор Енергетика могат да имат принос.

Един от аспектите на въздействие на държавата, чрез който може да се подобри икономическата среда е намаляването на административните тежести чрез:

- Широко прилагане на модела на оценка на въздействието върху производствените отрасли на новите административни актове;

-    Осигуряване на регулаторна предвидимост и стабилност;

-    Прогнозируеми модели за развитие на инфраструктурата;

С цел да се осигури предвидимост на инвестициите в сектора има нужда от дългосрочна оценка за очакванията за изменение на цените на основни енергийни носители. Тази мярка ще даде възможност и на останалите икономически субекти да планират адекватно свото пазарно поведение.

• Осъществяване на вериги за доставки

Това е един аспект, на който в последно време се обръща все повече внимание, и по отношение на който сектор Енергетика може да има положителен принос. Сектор Енергетика управлява значителни материални активи на територията на страната, които се нуждаят от поддръжка и обновяване. Това следва да се използва активно за създаване на местна заетост, включително при предлагане на високо квалифицирани услуги и научно-приложни дейности. Такава политика изисква да се обръща задълбочено внимание на практиките на големите възложители в сектора при заявяване на поръчки с повтарящ се характер и за които има развита компетентност в страната.

Възможностите за подпомагане на МСП са ориентирани към въвеждане на добри практики при възлагане на поръчки от страна на големите производствени, транзитиращи и разпределителни дружества в сектора, чрез:

- ясно определяне на квалификационните изисквания по групи дейности, на които МСП следва да отговарят, за да предоставят стоки и услуги за големите заявители в сектор Енергетика;

-  предварително обявяване на годишните планове за възлагане на дейности;

- въвеждане на процедура за предварителна селекция на доставчици на стоки и услуги, които да участват в процедурите по договаряне за конкретни поръчки.

Общите действия за развитие на вериги за доставки могат допринесат за подобряване на заетостта, мотивиране на квалифицираната заетост и иновациите, което в крайна сметка ще доведе до повишаване на добавената стойност, създавана у нас.